поръмжàвам, -аш, несв.; поръмжà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Ръмжа малко, кратко време или от време на време. Потюхкаха се още няколко време, поръмжаха,... па най-после си кандисаха. Влайков. Той поръмжа, понахока малко непокорството на дъщеря си, но доброто ядене и хубавото вино поправиха бързо настроението му. Дим. Димов. Кучето имаше навик да поръмжава, когато чуе стъпки.
|