поръ̀свам, -аш, несв.; поръ̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Ръся, посипвам с вода или друга течност някого или нещо на много места; напръсквам. В къщата на хаджи Генча дванайсет попа осветили вода и поръсили всичкия двор, заедно с хамбарите. Каравелов. Йордан тури още въглища, поръси ги с вода, опря чука си... и зачака. Йовков. 2. Посипвам отгоре на много места с нещо, което се състои обикн. от дребни частици; наръсвам, посолявам. После става, отрязва ми филийка хляб и поръсва я с шарена сол. Влайков. Куна прехвърли тестото от единия край на нощвите на другия, поръси го с брашно и бавно отговори. К. Петканов. || Обсипвам. Царят минал през улици, поръсени с цветя, и отишъл към черквата. Вазов. Сега милиарди звезди поръсват дълбокото небе. К. Константинов. поръсвам се, поръся се страд.
|