поръчѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което поема задължение да отговаря за изпълнение на задължението на друго лице спрямо неговия кредитор. Дето станах поръчител на братовчеда ти, на Асена, да видим дали няма да ни вземат къщата. Йовков. Трудно беше да намери поръчители. Кой щеш да му гарантира за такава голяма сума? Г. Караславов. 2. Лице, което гарантира за някого при постъпване на работа, влизане в организация и пр.
|