поръ̀чка ж. 1. Възлагане някому да извърши, да изпълни, да достави нещо; поръчване. Беден и прост ковач някога, сега той беше прочут майстор, при когото идеха с поръчки от най-далечни краища. Йовков. Началството забеляза скоро пъргавината и досетливостта му и по-важните поръчки възлагаше на него. Вазов. Майки, моми и невести / прощават се с близките свои — последни поръчки им дават. Ем. п. Димитров. По поръчка на бай Ганя, слугата донася едно шише мастика. Ал. Константинов. Правя поръчка. Изпълнявам поръчка. 2. Нещо (вещ, предмет, стока и под.), прието за изработване или доставяне по желанието, нареждането на някого. Коларят приема от артелчика списъка на поръчките. Л. Стоянов. Представете си един голям салон... Келнери сноват нагоре-надолу, носят храна, питиета и вземат парите, още щом ти подадат поръчката. П. Спасов.
|