пòря, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Разшивам нещо шито или зашито. Шие, пори и плаче. Погов. Не е ушито добре, та го поря. || Разплитам нещо плетено. Поря чорап. 2. Поет. Правя бразди с рало, плуг; разоравам, браздя, цепя. И пак възкръсна в ума ми оня хубав спомен, когато пъргавият и жив Стоичко ми правеше с ръка знак за поздрав, весел и независим, като пореше дълги бразди с ралото. Вазов. Но плахи сега сте, тракийски полета, / и страшна е вашата скръбна пустиня! / Отдавна е есен, а рало не пори / гърдите ви плодни. Ем. п. Димитров. 4. Поет. Като се движа, прорязвам, цепя въздух, водно пространство. Лястовички пореха с игривия си летеж въздуха. Вазов. Параходът пореше вълните и оставяше след себе си дълъг, широк изумруден път. Г. Белев. Разбиват някъде скалите с динамит, / високо светъл самолет небето пори. Мл. Исаев. поря се страд.
|