поря̀дък, мн. -дки, м. (рус.). Книж. 1. Само ед. Ред, системност в нещо. Изборите се извършиха при абсолютна тишина и порядък. Ал. Константинов. Това не е канцелария, а кочина!... Ротната канцелария трябва да се държи в порядък. Вежинов. 2. Неодобр. Обикн. мн. Установена система, строй, обикн. в обществения живот. Обществени порядки.
|