поря̀дъчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. (рус.). Книж. 1. Който има добри обноски и добро поведение; честен, приличен. Какви са тия жени?... Напълно порядъчни жени, но малко по-свободни от другите. Дим. Димов. Продал му го един порядъчен на вид господин. Св. Минков. 2. Редовен. Той води порядъчен живот. 3. Твърде голям, значителен. Той беше изгубил в клуба на зелената маса... една порядъчни сума. Влайков.
|