посбỳтвам, -аш, несв.; посбỳтам, -аш, св. , прех. Сбутвам малко, леко. Че яхна Петър два коня, / че хвана сиви соколи, / бързо си коня посбута / към село, къмто Петрана. Ц. Церковски. Коя да захванем, а? — посбутва ме Лукан. Влайков. посбутвам се, посбутам се страд., непрех. и взаим. Две от ученичките бяха забелязали тая непрестанна игра на веждите му и дяволито го попоглеждаха, посбутваха се с лакти. Дим. Талев. Скарахме се... ех, посбутахме се малко — и това беше. К. Константинов.
|