|
посвèтвам1, -аш, несв.; посвèтна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Светвам малко, за кратко или от време на време. Очите му, замъглени от възрастта, посветнаха и даже овлажняха от сълзи. Вазов. Искрици посветват. □ Посветва ми (пред очите) — става ми малко по-добре. Той искаше да плаче, да моли, да се бунтува, да проклина, той искаше да изсипе всичкия пламък из гърдите си, за да му олекне и му посветне. Вазов. Лоша болест, чедо, невярна болест! Едвам тази заран ми посветна малко пред очите, стана ми леко. Чудомир.
посвèтвам2, -аш, несв.; посвèтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Светя някому малко, кратко време. Стоян понечи да си тръгне засрамен. Постой, постой — викна след него златарят, — постой да ми посветиш! Дим. Талев. Аз ще ти посветя. Можем да запалим и свещ. Йовков.
|