посветèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от посветя̀. 2. Като прил. — а) За писмено произведение — който засяга, разглежда някой въпрос. Посветените на това събитие стихотворения са много. б) Който се е отдал да служи някому. Посветените на това дело бяха мнозина. в) За произведение на изкуството — който е създаден в знак на любов, почит, уважение към някого. Посветеното на неговата майка стихотворение е действително хубаво. г) Който познава добре нещо, обикн. тайно. Нищо няма да направят — успокои ги запасният генерал, като човек, посветен в тайните на държавната сигурност. Г. Караславов. На другия ден посветените другари на Блажения бяха особено възбудени от новината. Елин Пелин.
|