посвещàвам, -аш, несв.; посветя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Отдавам напълно силите, възможностите си за извършването на нещо. Цял живот посветил на отечеството, и сега умира в чужбина! Вазов. Много години от живота си той беше посветил в служба на същия тоя народ. Йовков. 2. Имам за тема, обикн. на писмено произведение, разговор и др. Вестникът посвещава цяла страница на Иван Вазов. На това събитие той посвети своята статия. 3. Означавам в началото на художествено произведение, научен труд и под., че е написан в знак на признателност, обич или уважение към някого; правя посвещение. Вдъхната от тебе — на тебе, мила Невяно, посвещавам тази песен. К. Христов. 4. Откривам, съобщавам някому, обикн. нещо тайно, скрито. Искаш ли да те посветя в една своя тайна? Д. Калфов. В няколко срещи с тях той ги посвети в своите съкровени замисли. Влайков. посвещавам се, посветя се страд.
|