посвѝвам, -аш, несв.; посвѝя, -ѝеш, мин. св. посвѝх, прич. мин. страд. посвѝт, св., прех. Свивам малко или от време на време. Сарандовица се позачерви и пак посви тънките си вежди. Йовков. Ех, сестро, — отпусна глас Райко и си посви веждите. Ст. Загорчинов. Ту посвива, ту отпуска пръстите си. посвивам се, посвия се възвр. и страд. И понякога конят, като чуваше тежките му стъпки отзаде си, потрепваше, посвиваше се, като че очакваше някой ненадеен удар. Йовков.
|