посвъ̀ршвам, -аш, несв. посвъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Свършвам малко, донякъде или от време на време. Нека те поотмени в едно и в друго, мамо. Дай ѝ тя да посвършва нещо, колкото може. Влайков. Леля Гена не беше ни нещо роднина, ала защото дохождаше у нас много често да ни посвършва едно-друго, затова от малък си ѝ завиках „лельо“. Влайков. посвършвам се, посвърша се страд.
|