посгълчàвам, -аш, несв.; посгълчà, -ѝш, мин св. -àх. св., прех. Диал. Сгълчавам малко или от време на време. Той сам се ядоса от туй и, за да се прикрие, рече да посгълчи Йона. Йовков. Сега бях у тях, та го и посгълчах за вчерашната поразия. Г. Караславов. Почна чорбаджия му да го посгълчавa, а кога го е посгълчавал той! Ц. Церковски.
|