поседя̀вам, -аш, несв.; поседя̀, -ѝш, мин. св. - я̀х, прич. мин. св. деят. поседя̀л, -а, -о, мн. поседèли, св., непрех. Седя малко, оставам някъде малко време. Цвета идеше всеки ден да я навиди и да поседи при нея. Елин Пелин. Накани се да си иде, но Яна я спря. — Защо бързаш, поседи още малко! К. Петканов. Двамата съпрузи мълчаха — нямаше какво да си кажат, но добре им беше тъй, да поседят близо един до друг в тоя празничен следобед. Дим. Талев.
|