посèстрима ж. Диал. 1. Жена, която е като сестра на друга. На ти, Цуцо, шарен колак, / да ми дойдеш на сватбата, / да ми бъдеш посестрима! Нар. пес. 2. Много близка другарка. Момичетата и младите невести почти всякога ходят за вода после захождането на слънцето; стоят тамо дълго време, весело разговарят с другарките си и с посестримите си. Каравелов. Жалила се теменужка / на посестрима си ружка. П. Р. Славейков. Патицата беше се пробудила от каканиженето на малките или от падането във водата на нейните посестрими. Елин Пелин. Самодивите са посестрими на юнаците и им помагат в подвизите. П. П. Славейков.
|