посещàвам, -аш, несв.; посетя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Отивам, ходя при някого, за да се видя с него; спохождам, навестявам. Едвам днеска вечер, по тъмно, Огнянов можа да тръгне от манастира, за да посети Рада. Вазов. Горе двете жени живееха съвсем усамотено — ... никой ги не посещаваше, у никого не ходеха. Г. Райчев. || Прен. За чувства, настроения и пр. — идвам, явявам се. Внезапно едно вдъхновение, което рядко посещава хората, изпаднали в такива критически минути, озари ума му. Вазов. Кунка се усмихна през сълзи. Светна обичливото ѝ лице... Нещо стопли душата на Герчо. Посети я нещо чакано, нещо търсено и никога не намерено. Сърцето му се развълнува, стана му мило. Елин Пелин. 2. Отивам, ходя някъде, на някое място. И до днес, когато посещавам селото си, не забравям да се поклоня на два мили гроба — майчиния и Белчовия. Елин Пелин. Седем години той обикаля България, посети стотина села и градове. Вазов. Напечатана беше, и програмата, по която ний ще посетим изложението и забележителностите на града Прага. Ал. Константинов. Посещавам театъра. Посещавам изложби. || Ходя редовно на учебни занятия. Ние с него посещавахме първоначалното училище боси и гологлави. Вазов. Посещавам лекции. посещавам се, посетя се страд.
|