посивя̀вам, -аш, несв.; посивèя, - èеш, мин. св. посивя̀х, прич. мин. св. деят. посивя̀л, -а, -о, мн. посивèли, св., непрех. Ставам сив, добивам сив цвят. Косата му беше почнала вече да посивява, а зад ушите беше съвсем побеляла. М. Марчевски. Голям светло-виолетов облак закрива блясъка на запад... Небето посивява. К. Константинов. Как да не си здрава — отвърна Бенковица, но бледото ѝ лице побледня още повече, посивя в здрача, и все пак тя продължи: — Здрава си, чедо. Дим. Талев.
|