посиня̀вам, -аш, несв.; посинèя, - èеш, мин. св. посиня̀х, прич. мин. св. деят. посиня̀л, -а, -o, мн. посинèли, св., непрех. Добивам син цвят, ставам син. Слънцето се скри и снежните върхове на планината посиняха. Ем Станев. Краката им се вкочанясаха, бузите посиняха. Вазов. Умря от нищо: ужили го пчела... Но той се поду, посиня и за ден-два умря. Йовков. В това време пеленачето на Кальовица силно се закашля и почна да се дави с нещо. Кальовица недоумяваше, а детето вече посиняваше. Ц. Церковски.
|