посѝчам, -аш, несв.; посекà, посечèш, мин. св. пося̀кох, посèче, прич. мин. св. деят. пося̀къл, -кла, -кло, мн. посèкли, св., прех. 1. Със сечене убивам, избивам; обезглавявам. Мойта майчица — в черната земя, / моят бащица — турци посекли. Каравелов. И ето че ханът повлече / дружини си диви татарски / и сичко плени и посече / до търновски дворове царски. Вазов. 2. Отсичам, изсичам. Ой те, горо, горо ясенова, / що си рано толко повехнала? / Дали те е пожар пожарило, / или те е секира посекла? Нар. пес. 3. Със сечене порязвам, наранявам. Теслата се отплесна и го посече по ръката. Г. Караславов. посичам се, посека се възвр. и страд.
|