поскѝтвам, -аш, несв.; поскѝтам, -аш, св., непрех. Скитам малко или от време на време. Върна се рано в града и, макар уморен, тръгна да поскита безцелно по града. Г. Райчев. След това Нончо поскита из България като железопътен чиновник. А. Гуляшки. Е, ще поскита той, па ще му доде умът и ще се прибере да си гледа къщата и децата. И. Волен.
|