поскръ̀цвам, -аш, несв.; поскръ̀цна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Скръцвам малко или от време на време. Тихо поскръцва чекръкът, бръмчи и пее вретеното. Влайков. Той винаги бе недоволен, поскръцваше зъби. Кр. Григоров. Вратата поскръцна.