пòсле нареч. 1. След известно време; по-късно, сетне. Ще ти разкажа после, дядо. Вазов. Не зная, може би после и аз ще навикна, сега не мога. Стаматов. || След това, по-нататък. Отново приказва за чумата, после за глада, после пак за чумата. Йовков. Циганчето зацъка с уста,... захласнато от вълшебните думи на доктора... — Е, после, чичо Горане? Елин Пелин. 2. Разг. Освен това. После, докторът не би скрил от него такава работа. Вазов. Най-сетне, къщата беше нейна и, после, прилично е човек да се посъветва със стопанката си. Дим. Талев. □ Най-после — а) След всичко, след много време; накрай. Баба Ерина въздишаше често, искаше да запита нещо, но не се решаваше. Най-после претръпна и продума. К. Петканов. Най-после дойде пролетта. б) При изреждане, при изброяване — на последно място. Препасани бяха с кожени селяхлъци, в които имаше големи и малки ножове, кесия с тютюн и прахан,... и, най-после нещо, което никога не липсваше — кавал. Йовков. в) В края на краищата. Вие ми дайте най-напред пет хиляди, пък за другите може и да почакам. Хора сме най-после! Дим. Ангелов.
|