послèден, -дна,-дно, мн. дни, прил. 1. След който не следва друг, или който се изчерпва, свършва. Елка излезе последна и тихо притвори вратата. Елин Пелин. Тя спусна крака си от последното стъпало и тръгна към тях. Йовков. Той като че се обиди от последните му думи. Вазов. Стоян остави край стената секирата, съблече си кожухчето. Дадоха му един чук и му посочиха последното място в редицата. Дим. Талев. Последната рожба на стрина Венковица беше здраво и пъргаво момче. Влайков. Ти помниш ли как в нас полека-лека / изстиваха последните надежди / и вярата / в доброто / и в човека? Вапцаров. 2. Който съществува или е станал в най-близко време; предходен, скорошен. Говореха за времето, за последните дъждове. Йовков. Можеше ли изведнъж да забрави всичко, което беше преживяла през последните две години? Г. Караславов. Последните дни. Последни впечатления. Последни съобщения. Последни новини. Последен брой. 3. Най-незначителен, най-неважен, най-лош между други подобни; нищо и никакъв. Заграби имота на братята си, направи ги телчари и говедари. И пак продължава да живее като последен циганин. К. Петканов. Аз, както знаеш, отдавна работя в партията и не съм от последните. Ст. Костов. 4. В съчет. със същ. като бедняк, голтак и пр. — означава лице, което притежава в най-висока степен качеството, което се съдържа в съществителното. След четири-пет години Еньо разпродаде всичко и остана последен сиромах. Елин Пелин. Последен бедняк. Последен глупак. 5. За степен, количество — най-силен, най-висш, краен. Аз съм слаб, господине,... бедността е отнела силите ми, но, ако имах в ръцете си револвер, без съмнение щях да се браня до последна крайност. Ал. Константинов. Последна инстанция. Последна степен в развитието на нещо. 6. Най-нов, току-що появил се. Той беше облечен по последна мода, изискано и просто. Д. Добревски. Последен модел. 7. Краен, окончателен. Последна дума. Последно решение. 8. Който е споменат или посочен преди това. Той го проследи из прозореца и видя как той предаде депешата на телеграфиста и как по лицето на тоя последния се изобрази необикновено учудване. Вазов. Между тия последните беше и един от другарите ни учители. Величков. 9. Канц. Като същ. последният, последната, последното — лице или предмет, за които е говорено или споменато преди малко. Кой го беше забучил там? И за какво? Сигнал ли беше за бунт? Огнянов го взе за последното. Вазов. □ В последно време — напоследък, в най-близко до сега минало време. До последна капка кръв — с всички сили, до смърт. До последния си дъх — до края на живота си, до смъртта си. До последния си миг — до края на живота си, до смъртта си. За пръв и последен път — само веднъж, единствен път. Имам последна дума — имам решаващо значение. Отдавам последна почит (книж., търж.) — присъствам в знак на почит на погребението на някого. Последна дума на техниката — най-нов и най-съвършен технически. Последни дни (минути) — предсмъртни минути, край. Той доживяваше последните дни на дълголетния си живот тихо, просто. Вазов. Последните часове на някого — предсмъртни часове на някого. До последния си час — до края на живота си, до смъртта си. Може всичко от Стюарта Миля да съм забравил, но това изречение ще го помня до последния си час. Ал. Константинов. Тя легна в простия дървен сандък, успокоена завинаги, но страданието не бе снело в последния ѝ час печата си от милото ѝ лице. Елин Пелин. Последно желание (последна воля) — предсмъртно желание.
|