последовàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който следва без прекъсване след други. Горе на самия връх лаеше Пашà: три последователни басови звука и след малка пауза — четвърти. Йовков. Обаче писъкът на няколко последователни снаряда разваля приятния разговор. Л. Стоянов. 2. Който се развива закономерно, правилно, логически. Последователна политика. Последователен демократизъм. 3. Който проявява твърдост и постоянство в убеждения и постъпки. Човек трябва да бъде последователен и твърд в своите убеждения. Дим. Талев. Той трябваше да бъде честен и последователен пред тези добри хора. Г. Караславов.
|