послòвичен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е присъщ на пословица. Пословичен стил. 2. За който се разправя, говори от мнозина. Беше бедна, но трудолюбието ѝ беше пословично. Йовков. Неговото скъперничество стана пословично. Елин Пелин.