послухтя̀вам, -аш, несв.; послухтя̀, -ѝш, мин. св. - я̀х, прич. мин. св. деят. послухтя̀л -а, -о, мн. послухтèли, св., непрех. Слухтя малко, кратко време. Излезе на вратата, послухтя и се върна обратно.