послỳшвам, -аш, нeсв.; послỳшaм, -аш, св., прех. 1. Слушам малко кратко време. Ти излез, майко, послушай / със майте братя невръстни / моята песен юнашка. Ботев. Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада... — Майко, я си почини и ги послушай! Елин Пелин. Попей ми, Радке, попей ми, / попей ми да те послушам. Ц. Церковски. 2. Вслушвам се в съвета, желанието на някого. Младо, безумно момиче! / Ти още нищо не знаеш, / мене повярвай, послушай, / да си намериш късмета. П. Р. Славейков. Я ела, ела тук!... Марин послуша и дойде при нея. Йовков.
|