послỳшност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от послушен; покорност. Той вече е буден и в гласа му звучи безропотна готовност и искрена послушност. Йовков. Стрина Венковица не можеше да се нарадва на неговата кротост и послушност. Влайков.