посмѝгвам, -аш, несв.; посмѝгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Смигвам леко или от време на време. Грозъс, както си беше навел ухото, посмигна, а после изпъчи гърди и високо каза: — Е, като ме пъдите, аз пък ще ида при подолки. А. Страшимиров.