посмъ̀рквам, -аш, несв.; посмъ̀ркам, -аш, св., прех. Смръквам по малко или от време на време. А като се заредиха две-три сушави години, Стаменко вечно климаше глава и посмръкваше с полуотворени уста. Кр. Григоров.