пòсох м. Старин. Тояга за подпиране; патерица. С посох просешки да тръгне / по светът немил, недраг, / и за милост да подлага / той ръка от праг на праг. П. П. Славейков. Теодосий сне ръката си от челото и прибра малката си торбичка и посоха. Ст. Загорчинов.
|