поспѝвам, -аш, несв.; поспя̀, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Спя малко или от време на време. Медара слезе от коня си, пусна го да пасе, както си беше със седлото, а сам той си легна да поспи. Йовков. Малкото продължаваше да плаче — плачеше непрекъснато, докато беше будно. Поспи час-два и отново започне. Дим. Талев. На свещица попрела, на слънчице поспала. Погов.
|