поспѝрам, -аш, несв.; поспрà, -еш, мин. св. поспря̀х, прич. мин. св. деят. поспря̀л, -а, -о, мн. поспрèли, прич. мин. страд. поспря̀н, -а, -о, мн. поспрèни, св., непрех. и прех. 1. Спирам се за малко или от време на време. Множеството взе да се разкъсва, да поспира, докато спряха всички. Дим. Талев. 2. Правя някой или нещо да спре. Като минаваха двамата мъже през чаршийските улици, людете се извръщаха след тях, а някои и поспираха Лазара. Дим. Талев. Поспри коня: много се е засилил. Поспри колата да си отдъхнат воловете. поспирам се, поспра се страд.
|