поспѝрвам, -аш, несв.; поспрà, -еш, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. поспря̀л, -а, -о, мн. поспрèли, прич. мин. страд. поспря̀н, -а, -о, мн. поспрèни, св., непрех. и прех. Поспирам. Ораторът поспирваше и поемаше дъх. Д. Добревски. Излязохме на една рудина, покрита с висока роена трева. Тук поспряхме да си починем. Вазов. поспирвам се, поспра се страд.
|