посрàмвам, -аш, несв.; посрàмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя някого или нещо да стане за срам; осрамвам, опозорявам, засрамвам. Никой няма да посрами славното име хъш. Вазов. Аз вече не съм ти майка. Станала си за смях в селото. Къщата ни посрами с твоите лекотии! К. Петканов. През море да ги поведа, на облаците да ги пратя — моите юнаци-соколи няма да ме посрамят. Ст. Загорчинов. посрамвам се, посрамя се възвр. и страд.
|