|
посребря̀вам1, -аш, несв.; посребрея̀, - èеш, мин. св. - ѝх, прич. мин. св. деят. посребря̀л, -а, -о, мн. посребрèли, св., непрех. Придобивам цвят на сребро; побелявам. Месецът тозчас побеля на небето, после посребря съвсем и изведнъж огря. Вазов. Косата на дядо Йордан бързо посребря. Елин Пелин.
посребря̀вам2, -аш, несв.; посребря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Покривам, обковавам нещо с тънки сребърни пластове (пластинки). Няколко пъти правиха водосвет, светиха масло, посребриха иконата на Божията Майка,... но нищо не помогна. Елин Пелин. Рогове ще ти позлатя, / копита ще ти посребря. Нар. пес. 2. Придавам сребрист блясък на нещо. Лунната светлина беше посребрила повърхността на реката. Ал. Константинов. На двора месечината гледаше през сливата и посребряваше оголелите ѝ клони. К. Петканов. посребрявам се, посребря се страд.
|