посрèщам, -аш, несв.; посрèщна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. посрèщнат, св., прех. 1. Излизам, отивам да срещна някого, който идва. Всички... им казаха, че отиват да посрещнат Индже. Йовков. Вътре ме посрещна едър, шейсетгодишен човек в шаечни вехти дрехи. Вазов. Появи се и Марга,... посрещна гостите и ги въведе в къщи. Йовков. 2. Приемам гости на празник. А зиме — заговезни ли дойдат, кумци ли ще посреща някой от синовете ѝ, баба Гена в горния кът до гостите първа ще седне. П. Ю. Тодоров. Които са между вас Кириловци и Методиевци, да разтворят вратите на къщите си, да посрещат гости за празника си. Дим. Талев. Посрещам на имения си ден. || Прен. Приемам. Балканът сега ни посреща усмихнат и спокоен. Н. Фурнаджиев. Ех, нашата Стара планина много юнаци е посрещала, та и нази ще посрещне, — каза Иван Остенът. Вазов. 3. Дочаквам със специално подготвяне празник радостно събитие и под. Тая вечер посрещахме Нова година у поручик Романов. Йовков. Всичкият свят се готви да посреща празника. Вазов. || Приемам, възприемам някакво събитие, случка и под. Той беше навикнал спокойно да посреща всеки удар на съдбата. Йовков. Той с истинска радост посрещна идването на дяда Мина. Вазов. Присъстващите посрещнаха предложението със ставане на крака и продължителни ръкопляскания. 4. Прен. За разноски, нужди, разходи и под. — задоволявам, покривам. А Казълбаша постоянно пресмяташе колко овце да продадат..., за да посрещнат разходите по сватбата. Г. Караславов. Върви и си изкарвай хляба: до сега посрещах, а посем сега от мен не чакай! Д. Страшимиров. посрещам се, посрещна се страд.
|