посръ̀бвам, -аш, несв.; посръ̀бна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Сръбвам по малко или от време на време. Юмер Али ефенди посръбваше с наслада от чашката си. Дим. Талев. Досьо, изтегнат на стола-люлка, посръбваше от изстуденото си винце и лениво жумеше срещу слънцето. А. Гуляшки. Кольо също бе си посръбнал малко и само се усмихваше на гостите. К. Петканов. 2. Разг. Обичам да пия алкохолни пития често. Полковият командир... обичаше да си посръбва и да играе на карти. Св. Минков. Казват, че обичал да посръбва, особено напоследък се пропил, уж от яд и отчаяние. Л. Стоянов.
|