|
пост1, пòстът, пòста, мн. пòстове. пòста (сл. ч.), м. 1. Едно или повече въоръжени лица, на които е възложено да охраняват или да наблюдават нещо. Никъде по полето не се виждаха хора, но затова пък все по-често срещаха из пътя си жандармерийски и полицейски патрули или засилени постове около изходните пунктове на селата. Вежинов. Постовете бяха забелязали, че редовно всеки ден, в определен час, по пътечката откъм селото идваха при реката жени за вода. Ив. Мартинов. Секретните постове, от двама или трима войника, се поставят на някое затулено и скрито място. Йовков. 2. Място или сграда, от където се наблюдава или охранява нещо. Близо до селото... се вижда ново и бяло здание посред малка горичка от акации. Това е български пограничен пост и в него живеят петима войници. Йовков. Наблюдателен пост. 3. Прен. Висша отговорна длъжност. Вашите съграждани Ви поздравяват от глъбините на сърцето си с новия висок пост, който заехте като министър на България. Ст. Костов. Партията ти даде голям пост. Докажи, че го заслужаваш. Дим. Димов. Снемам от пост. Команден пост. Ръководен пост. □ Стоя на поста си — твърдо, неотклонно, ревностно изпълнявам задълженията си; бдя. Телефонен пост — инсталиран телефонен апарат за частно или обществено ползване.
пост2, пòстът, пòста, мн. пòсти, м. 1. Обикн. ед. Въздържане от блажна храна; постене. Пустинникът имаше бледо и мършаво лице, изсушено от пост и бдение. Йовков. Появяват се тогава праведни мъже, които напущат обществото и се посвещават на пост, молитва и смирение в недостъпните лесове и планини. Вазов. 2. Обикн. мн. Определено време през годината, когато според църковните правила не се яде блажно и не се допускат веселби. Сега е пост, на черква се ходи. А те седнали на кръчмата и като поганци ядат и пият. Йовков. Дойде гост, развали пост. Послов. □ Велики пости — най-дългите пости на християните, преди Великден. През първите дни на великите пости... Павел Блажения тръгна из града да чисти гъсеници и да ашладисва. Елин Пелин.
|