пòстав м. 1. Диал. Дървено или каменно корито под чешма, чучур, канела и др. След минута бяха при чешмата. Стара каменна чешма, висока и масивна, с дълъг постав, край който мирише на тиня. Ем. Станев. Той излеком пристъпи / и се запре зад чучура, — когато, / приведена над постава, сама / там Ралица си писаните стомни изплакваше. П. П Славейков. 2. Диал. Голям дървен съд за събиране и превозване на грозде; кораб, жлеб. Лозари весели — мъже, моми, жени — с широки кошници, понесени на рамо, / към постава вървят. П. П. Славейков.
|