пòстат, -ттà, ж. Диал. Леха от неожъната нива, която един или група жетвари ожънват с едно минаване. Само те двамина сърпи не оставят. / Двайсет пъти вече постат подновиха — / нито той настига, нито тя остава. П. П. Славейков.