постèлка ж. 1. Постеля. Нямах за лежане ни постелка, ни завивка. Вазов. Яна изваждаше постелки от големия долап в стената и редеше леглото. К. Петканов. На животните се приготвяше суха постелка от овчи тор и мекина. Йовков. Ние стъпяме по разкошна постелка от роена трева. Вазов. 2. Черга, с която се постила под, миндер и др. Постелките по миндерите и долу по земята са вехти и скъсани. Йовков.
|