|
постèля ж. Нещо меко (черга, дюшек, сламеник и пр.), което човек си постила, за да спи върху него. Сгушена в ъгъла до прозореца върху постелята си, тя мълчеше неподвижна като камък. Елин Пелин. По-късно, съблечен за спане, дядо Костадин стоеше върху постелите, шепнеше тихо молитва и се кръстеше. К. Петканов. Да намериш камен, де осъмнеш: / камен — зглаве, тръне за постеля. Вапцаров.
постèля. Вж. постилам.
|