пòстен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За храна — който не съдържа животински мазнини, месо, мляко или яйца. На трапезата бяха наслагани блюда с постни яденета и закуски. Вазов. В тенджерката къкреше постна чорбица, подкиселена с джанки. А. Гуляшки. 2. Който не съдържа в достатъчно количество мазнини, тлъстина. Гювечът ти е много постен. 3. За ден — в който не се яде блажно ядене, в който се пости. Днес са постни, утре благи дни —празник е на дните по средата! П. П. Славейков. Те не могат да ядат блажно — нали е постен ден сега? Вазов. 5. Прен. Разг. Безинтересен, сух, беден. Високо интелигентен и възприемчив, той (Величков) усвояваше с леснина постните лекции по римското право. Вазов. □ Постна боя — боя, приготвена без масла.
|