постѝгам, -аш, несв.; постѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. постѝгнат, св., прех. 1. Успявам да направя нещо, към което съм се стремил. Чичо Кола кипна... Доне Козицата, като видя, че постигна целта си,... изскочи из вратата и прекоси двора като невестулка. Елин Пелин. Той притежаваше изкуството да постига всичко, но след успехите му постигнатото се оказваше недостатъчно. Дим. Димов. Каквото си пожелае, винаги го постига. Ран Босилек. 2. Само 3 л. Обикн. в съчет. с кратките винителни форми на личните местоимения (ме, те, го и пр.) — случва ми се, сполетява ме. Сирота аз, сирота! Каква ме орис постигна. Три годин става, как се ожених. Бял ден не съм видяла. Елин Пелин. Постигна ме нещастие. постигам се, постигна се страд.
|