постѝлам, -аш, несв.; постèля, -еш, мин. св. постлàх, св., прех. 1. Разгъвам, разстилам черга, покривка върху равна повърхност. Понякога се хранеше в къщи. Носеше парче хляб и нещо загърнато в хартия, постилаше единия край на масата с бяла кърпа, ядеше бавно и замислено. Св. Минков. Татко постла една кърпичка на тревата, сложи там хляба и сиренето и наряза динята. Д. Немиров. Постлах масата. Постлах чергата. Постлах чаршафа. || Подреждам легло за спане. И в горния трем се замяркаха сенки — / жените постилаха тамо леглата / с чаршафи копринени, с тежки килими. Ем. п. Димитров. Каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Погов. 2. Застилам, покривам. Големите сенки, които постилаха баирите,… се вдигаха. Елин Пелин. Взело една вехта кошница, постлало я със суха тревица и сложило вътре врабчето. А. Каралийчев. постилам се, постеля се страд.
|