постѝсвам, -аш, несв.; постѝсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. постѝснат, св., прех. Стисвам малко. Той се намръщваше, бавно прибираше пръстите си, постисваше песници и премисляше. А. Страшимиров. Какво си, посестримо? Скачаш ли? — започна той шеговито, като ѝ постисна ръката. Влайков. постисвам се, постисна се възвр. и страд.
|