пòстник мн. -ци, м. Лице, което вярва в Бог и се е уединило в пустинно място, като се е отдало на пост и молитва; отшелник, пустинник. Парорийската обител, за където по онова време се стремяха монаси и постници от вси страни..., не приличаше на другите манастири и обители, каквито беше изходил и видял Теодосий. Ст. Загорчинов. Там живели някога двама калугери постници, свети хора. Вазов.
|