постòплям, -яш, несв.; постòпля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Стоплям малко. Слънцето, ядосано сякаш от своето безсилие да отмрази и да постопли вкочанялата снага на земята, някак гузно прибърза да се скрие зад отсрещния баир. Влайков. постоплям се, постопля се възвр. и страд. Той нито помисли да се суши. Постопли се само с чаец. Вазов.
|